Чудовището мрънкащ ли е?
Много отдавна, когато дъщеря ми беше малка, забелязахме моменти, в които личността й сякаш се промени на стотинка. Тя преминаваше от кооперативна към раздразнителна със скорост, която ни оставяше объркани. Докато се опитвахме да го разберем, осъзнахме, че това се случва между храненията и често, когато отивахме да я вземем от предучилищна. Въз основа на моята кърмаческа история се чудех дали тя може да има спадове на кръвната захар и попитах педиатъра дали може да е диабетик. Въпреки че това можеше да е обяснението, бяхме облекчени, че не е диабет.
След като премахнахме медицинска диагноза, установихме, че сме на прав път. Многократно виждахме връзката между настроението и храната и бяхме оставени да заключим, че тя или липсваше сигнали за глад, или знаците не бяха достатъчно силни, за да я накарат да спре това, което правеше, за да яде. Ако вкарахме храна в нея, тя щеше да се върне към скъпото си аз. Колкото повече време отнемаше храната в нея, толкова по-лошо щеше да стане. Най-разочароващото беше, че докато храната беше отговорът, дъщеря ни отричаше, че е гладна и отказваше да яде по настоятелен и понякога предизвикателен начин. Сякаш беше вълна и ако пропуснехме началото на вълната, просто трябваше да изчакаме да се разбие в плажа и да се отдалечи.
Прибягвахме да имаме храна в колата или с нас през цялото време. Ядките, плодовите рула и „мощните блокчета“ станаха основна храна. Въоръжени с храна и рутина, която включваше ядене на нещо, преди да излезем от колата или в колата, имахме по-малко изригвания. Доказателствата бяха ясни и неоспорими за нас, но по-малко очевидни за нея.
Имайки предвид тази реалност, ние се заехме със задачата да помогнем на дъщеря ни да повиши осъзнаването си за връзката между храната и настроението. Имаше изкушение да се опита да я убеди, че „Ако ядеш само, ще се почувстваш по-добре“. В мрачното й състояние обаче това само би наляло масло в вече горещия огън. Трябваше да намерим начин да я накараме да се включи, ако искаше да сътрудничи и да изпревари ситуацията. Не искахме тя да мисли, че я обвиняваме, трябваше да измислим начин да повишим нейното съзнание, за да подкрепим способността й да се грижи сама за себе си.
Нашето решение на тази дилема беше да създадем метафора, начин да представим на дъщеря си връзката между настроението и храните. Това ни накара да измислим „чудовището Grouch“. Чудовището Grouch е подъл вид. Когато коремчетата се изпразнят, то се промъква. Поема и не иска да бъде прогонено, затова лъже и ви кара да вярвате, че не сте гладни. И все пак, единственият начин да го прогоните е да го изтласкате, като поставите храна в стомаха си. Беше едновременно игриво и полезно да имаш този език. С течение на времето чудовището Grouch й помогна да разбере процес, който иначе беше невидим за нея. Отне й много време, за да се научи да го изпреварва и да прави изборите, от които се нуждае, за да се грижи за себе си, но това ни отвори вратата да можем да говорим и да планираме заедно.
От раждането на „чудовището Груч“ споделях тази метафора с безброй семейства. Той или тя са били полезни на семействата, когато са открили, че чудовището Грауч може да превземе всеки! Докато всяко дете се впуска в откриването на чудовището Гроуч, то приема много форми: цвят, размер, пол и т.н. Чертежите помагат на децата да научат за това коварно чудовище, за да могат да се научат да не бъдат негови жертви. Докато децата научават за своето Grouch Monster, те стават невероятни майстори на откривателството, откривайки кога се появява в техните родители и братя и сестри. С този игрив подход всеки член може да изследва своето лично Grouch Monster, как се влияят на настроението и поведението и магическото лекарство, за да го прогони. Докато помагате на детето си в това пътуване, внимавайте да не се появи между храненията, след закуски с високо съдържание на захар или ястия без протеини за поддържане на кръвната захар.
Има ли чудовище Grouch, което дебне зад сцената в къщата ви? Обмислете да забележите, когато поведението на детето ви се промени. Това е откритие, в което можете да се впуснете с детето си, включително възможността да имате свое собствено мрънкащо чудовище. Забавлявайте се и се чувствайте свободни да бъдете игриви в преследването на чудовището Grouch и да експериментирате какво е необходимо, за да го опитомите!